Коледа
Български коледни традиции
В старата българска народна традиция коледните празници съчетават характерни елементи на езичеството, гръко-римската празничност и християнството. Коледният цикъл от празници започва с 20 декември - Игнажден. Народът счита Игнажден за начало на новата година. Главен обичай на празника е полазът - посещението в чужда къща. Смята се за много важно какъв човек ще влезе в къщата - добър или лош, трудолюбив или мързелив. От това зависи добро или лошо ще има в къщата през годината. Гостът влиза с думите: Да ви е честита Младата година! Взема пръчки от дръвника на двора, застава пред огнището, прекръства се и бърка в жаравата, като казва: Колкото искрици, толкова дечица, пиленца, шиленца, яренца, кончета... И много жито, мед и масло! Отговарят му: Амин! Дай боже. Тази пръчка после я оставят в курника, да пази кокошките от болести. Гостът - полазникът, сяда в шиник край огнището, за да не напускат кокошките полога си докато мътят. После уж сее жито като нарича: Да се роди дето рало ходи и дето не ходи! След гощавка го изпращат по живо, по здраво.
Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.
Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември.
На 24 е Малката Коледа(Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25 - Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на най-близките на Младенеца.
За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Най - хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга - коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.
Преди обед на този ден се коли шопарът, угояван специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник или Първа кадена вечер. Най - важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването.
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домочадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!"
Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.
Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември.
На 24 е Малката Коледа(Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25 - Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на най-близките на Младенеца.
За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Най - хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга - коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.
Преди обед на този ден се коли шопарът, угояван специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник или Първа кадена вечер. Най - важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването.
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домочадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!"
1-ви февруари - Ден на лозаря и градинаря
Народни обичаи за този ден
Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Нова придобивка за ПГЗ "Стефан Цанов"
Гимназията по земеделие е едно от училищата в България, получили като дарение от фирма КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД сеялка за окопни култури, семена от слънчогледов хибрид АДАЖИО и 90 л препарат за растителна защита ПУЛСАР. Представители на фирмата бяха гости на гимназията на 22.03.2013 година, за да връчат своето дарение в присъствието на ученици, учители и гости от общината.